Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е уникална международна организация, създадена през 1948 г., която обединява страни членки и редица партньори, с цел сътрудничество в справянето с ключови глобални проблеми с отражение в национално, регионално и местно ниво. Нейната цел е да работи за изграждане на по-добри политики за по-добър живот. Заедно с правителствата, заинтересованите страни и гражданите, ОИСР работи върху установяването на основани на доказателства международни стандарти и намирането на решения за редица социални, икономически и екологични предизвикателства. Друг основен приоритет на ОИСР е изграждането на по-силни икономики на страните-членки, подобряването на ефективността, насърчаването на пазарната икономическа система, разрастването на свободната търговия, както и подпомагането на развитието на всички страни. Организацията предоставя среда, в която правителствата могат да обменят опит, да търсят отговори на често срещани проблеми, да идентифицират добри практики и да работят за координиране на вътрешната и международната политика.
НАСОКИ НА ОИСР ЗА МУЛТИНАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
за отговорно бизнес поведение
Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение са препоръки, адресирани от правителствата към мултинационални предприятия, опериращи в или от страни, които са приели да се придържат към тях. Те имат за цел да насърчат положителния принос, който предприятията могат да направят за икономическия, екологичния и социалния напредък и да сведат до минимум неблагоприятните въздействия върху въпроси, обхванати от Насоките. Те са единствения многостранно съгласуван и изчерпателен кодекс за отговорно бизнес поведение, който правителствата са поели ангажимент да насърчават, чрез спазване на определен тип поведение в съответствие с Решение прието от Съвета на ОИСР. Насоките обхващат всички ключови области на отговорното бизнес поведение, включващи:
- Човешки права;
- Трудови права;
- Околна среда;
- Подкупи и корупция;
- Потребителски интерес;
- Разкриване на информация;
- Наука, технологии и иновации;
- Конкуренция;
- Данъчно облагане.
Изданието на Насоките от 2023 г. предоставя актуализирани препоръки за отговорно бизнес поведение, отразяващи обществените предизвикателства и отговаря на спешните социални, екологични и технологични приоритети, пред които са изправени обществата и бизнесът
НАЦИОНАЛНА КОНТАКТНА ТОЧКА НА БЪЛГАРИЯ
за отговорно бизнес поведение
Националните контактни точки за отговорно бизнес поведение са структури създадени от правителствата, като техните основни отговорности са да популяризират Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорното бизнес поведение и свързаните с тях Насоки за надлежда проверка и да разглеждат случай на неспазване на Насоките на ОИСР (специфични случаи) като извънсъдебен механизъм за оплаквания.
Основната цел на НКТ е да насърчава доброволното спазване на Насоките на ОИСР и да осъществява дейността си при спазване на ключови принципи за видимост, достъпност, прозрачност и отчетност.
Освен това НКТ трябва да разглеждат спцифичните случаи по начин, който е безпристрастен, предвидим, справедлив и съместим с Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение.
- 1984 г. НКТ са основно отговорни за популяризиране на Насоките на ОИСР, както и да отговарят на запитвания;
- 2000 г. НКТ приемат ролята да насърчават намирането на решения във връзка с проблеми, произтичащи от прилагането на Насоките на ОИСР от компаниите;
- Насърчава доброволното спазване на Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение;
- Разглежда случаи на нeспазване на Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение;
- Разглежда постъпилите запитвания съгласно Насоките, като приема за разглеждане или прави отказ по представени случаи от заинтересованите страни, в разумен срок;
- В случай на приемане за разглеждане на постъпил случай на неспазване на Насоките или постъпило запитване, НКТ изпраща същите на РГ за разглеждане и разрешаването им;
- Съдейства за доброволното разрешаване на случаите чрез медиация, като сезира РГ за разглеждане;
- Насърчава диалога и намирането на взаимно приемливи решения за засегнатите страни при спазване на стандартите за безпристрастност, предвидимост, справедливост и съвместимост с Насоките и в съответствие с тези правила;
- Отговаря на запитвания от други НКТ, заинтересовани страни и правителства на държави за правилното прилагане на Насоките, като по преценка изпраща запитвания за разглеждане от РГ;
- Поддържа връзка и прави консултации с другите НКТ на държавите, членуващи и не членуващи в ОИСР, като получените информация, практика и опит бъдат публично оповестявани на интернет страниците на ресорното министерство и на ИАНМСП и на настоящата интернет страница на НКТ. Тази функция се ръководи и осъществява от ръководителя на НКТ и се подпомага от Секретариата на НКТ.
Националната контактна точка (НКТ) на България е създадена с РМС № 682/17.09.2021 г., в качеството си на постоянно действащ механизъм за прилагане на Насоките за отговорно бизнес поведение на мултинационалните предприятия в България. Всяка страна има гъвкавостта да структурира своята НКТ, стига тя да функционира в съответствие с основните критерии, установени от ОИСР.
Структурата на НКТ – България включва следните органи:
- Ръководител на НКТ
- С РМС № 682/17.09.2021, съгласно т. 1, изменено и допълнено с РМС №479/ 14.07.2022 г., е определен за ръководител на НКТ – България, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) към министъра на иновациите и растежа.
- Секретариат на НКТ
- Осъществява експертното осигуряване на НКТ, административното и техническото обслужване и координацията с РГ, организира подготовката и провеждането на заседанията на РГ, осигурява навременното разпространение на дневния ред и материалите за заседанията, води кореспонденцията, свързана с работата на РГ, която се адресира до председателя на РГ и други дейности.
- Работна група (РГ)
- Всяка организация, участваща в РГ, определя член титуляр и негов заместник;
- При необходимост в РГ могат да се привличат ад-хок и външни експерти от други ведомства, национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, неправителствени организации и академичния сектор;
- Председател на РГ е ръководителя на НКТ, като по право това е изпълнителния директор на ИАНМСП. В отсъствие на председателя на РГ, функциите му се изпълняват от изрично упълномощено от него лице, член на РГ или посочен от него член на Секретариата на НКТ
Членове на РГ:
- Министерство на иновациите и растежа (МИР);
- Министерство на икономиката и индустрията (МИИ);
- Министерство на труда и социалната политика (МТСП);
- Министерство на околната среда и водите (МОСВ);
- Национална агенция за приходите (НАП);
- Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ);
- Българска стопанска камара (БСК);
- Българска търговско-промишлена палата (БТПП);
- Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ);
- Съюз за стопанска инициатива (ССИ);
- Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ);
- Конфедерация на труда “Подкрепа” (КТ “Подкрепа”);
- Център за изследване на демокрацията (ЦИД);
- Българска асоциация на специалистите по корпоративна социална отговорност (БАКСОС);
- Българска мрежа на Глобалния Договор на ООН.
- Национален икономически съвет (НИС)
- Националният икономически съвет, в качеството му на консултативен орган към Министерски съвет, се определя като надзорен орган на НКТ на България и е с функции да осъществява мониторинг на дейността на НКТ.
НАСЪРЧАВАНЕ НА ОТГОВОРНО БИЗНЕС ПОВЕДЕНИЕ
Отговорното бизнес поведение (ОБП) залага очакванията, че всички предприятия – независимо от техния правен статут, размер, собственост или сектор – избягват и се справят с отрицателните въздействия от своите операции, като същевременно допринасят за устойчивото развитие в страните, в които оперират. Центърът за отговорно бизнес поведение на ОИСР използва стандарти и препоръки на отговорното бизнес поведение, за да оформи правителствени политики и да помогне на бизнеса да сведе до минимум неблагоприятните въздействия от своите операции и веригите за доставки, като същевременно предоставя място за разрешаване на предполагаеми злоупотреби с корпоративни, социални, екологични, трудови или човешки права. Чрез ОБП предприятията могат да дадат положителен принос за икономическия растеж и развитие и да се превърнат в мощен двигател за постигане на целите за устойчиво развитие.
Подпомагане на насърчаването на Насоките и стандартите на ОИСР за отговорно бизнес поведение в контекста на възприетия Проактивен подход (Proactive agenda), е една от мисиите, поверена от ОИСР на Националните контактни точки. Ролята на НКТ в тази част е свързана с поддържането на постоянна връзка със социалните партньори и други участници в процеса по установяването и прилагането на отговорното бизнес поведение. С помощта на тази връзка се цели да се идентифицират новите тенденции и установяващите се практики в отговорното бизнес поведение, да се подкрепят положителните инициативи на предприятия с положителен принос към икономическия, социалния и екологичния прогрес и да се инициира сътрудничество за идентифициране и отговор срещу рискове от неблагоприятно влияние на определени продукти, региони, сектори и индустрии.
За тази цел са предвидени конкретни действия в обхвата на Националните контактни точки:
- Организиране или участие в редовни срещи с останалите НКТ;
- Осигуряване на кадрови и финансов ресурс за целите на предвидените дейности в обхвата на НКТ;
- Поддържане на активно сътрудничество с останалите НКТ в случай на възникнали казуси по прилагането на Насоките на ОИСР;
- Организация на промоционални дейности за насърчаване на отговорното бизнес поведение;
- Обработка на запитвания подадени от мултинационалните компании.
- Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение са най-изчерпателният международен стандарт за отговорно бизнес поведение. Насоките на ОИСР отразяват очакванията на правителствата към бизнеса как да действа отговорно. Те покриват всички ключови области на бизнес отговорност, включително човешки права, трудови права, околна среда, разкриване на информация и др. (вж. меню “Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение”);
- Националните контактни точки се създават от правителствата, за да популяризират Насоките на ОИСР и да разглеждат евентуални случаи на неспазване Насоките на ОИСР, като извънсъдебен механизъм;
- Базираната на риска надлежна проверка, ключов елемент на ОБП, е процес, чрез който предприятията идентифицират, предотвратяват и смекчават своите действителни и потенциални отрицателни въздействия и отчитат как тези въздействия се адресират;
- Оценките за привеждане в съответствие на ОИСР оценяват привеждането в съответствие на програмите за индустрията или множество заинтересовани страни с препоръките на Насоките на ОИСР за надлежна проверка;
- Препоръката на ОИСР за ролята на правителството в насърчаването на отговорно бизнес поведение включва принципи и препоръки за подпомагане на политиците и съответните заинтересовани страни при създаването и прилагането на политики, които позволяват и насърчават отговорното бизнес поведение;
СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ
Насоките са единственият международен инструмент, подкрепен от правителствата, с вградена система за подаване на оплакване. Този механизъм за подаване на жалби през платформите на Националните контактни точки на ОИСР е известен като „Специфичен случай“. При съмнения или установено неспазване на Насоките на ОИСР, физическо или юридическо лице има възможност да подадът сигнал срещу дадено предприятие. След подаване на сигнала, НКТ трябва да предприеме действия по провеждане на дискусии и съдействие на заинтересованите страните за намиране на решение или поемане на ангажимент за справяне с възникналите казуси. Тези действия трябва да бъдат предприети по безпристрастен, предвидим и равнопоставен начин, съвместими с принципите и стандартите, описани в Насоките.
Кой може да се подаде жалба?
Всяко лице или организация с легитимен интерес по даден въпрос може да подаде жалба (случай) до НКТ в България и не само, по отношение
на дружество, което не е спазило Насоките на ОИСР. Процесът по обработка на жалбата преминава през три основни фази:
- първоначална оценка,
- предложение за решение
- заключение.
Как да подадете искане за преглед/проверка на предприятието?
Всяко физическо или юридическо лице, желаещо да подаде жалба, е необходимо да попълни и изпрати приложения формуляр до Секретариата на НКТ на посочения имейл адрес. - Какъв е географския обхват на НКТ?
Насоките са адресирани от присъединителите се държави към “предприятия, работещи на или от техните територии”, което позволява на НКТ да обработват случаи, включващи компании със седалище: - в страната на НКТ и работещи в нея;
- в страната на НКТ и работещи във всяка друга държава;
- във всяка друга страна и работещи в страната на НКТ.
През последните 20 години НКТ успяха да се справят със случаи в над 100 държави и територии, включително над 50, които не се придържат към Насоките на ОИСР.
Как да подадете оплакване към НКТ?
Подаване на оплакване за предполагаемо неспазване на Насоките на ОИСР към Национална контакта точка е много лесно. Много НКТ предоставят формуляр за това на своя уебсайт. (вж. под настоящото меню). НКТ обаче може да имат различни изисквания по отношение на първоначалното предаване. За да научите повече за специфичните изисквания на Националните контактни точки, не забравяйте да посетите уебсайта на определената НКТ, в зависимост от територията, на която оперира вашия бизнес.Има ли такса за подаване на оплакване?
-
Не, тъй като процесът на НКТ е предназначен да бъде възможено най-достъпен, за това и НКТ не ви таксуват при подаване на оплакване.
Случаите публично ли се разглеждат? -
Да, записите на всички случаи, обработени от НКТ, са достъпни онлайн в базата данни на ОИСР за специфични случаи.
Какви действия се предприемат от НКТ?
-
Националните контактни точки не са съдилища. Участието в процеса е доброволно и НКТ няма правомощието да нарежда каквито и да било мерки за защита.
-
Това, което НКТ ще направят, е да предложат своите “добри услуги” на страните и да се стремят да улеснят споразумението между подателя и компанията чрез непротиворечиви методи като посредничество или помирение. Независимо дали е псотигнато споразумение, НКТ могат да направят препоръки към компанията по отношение на Насоките на ОИСР. Някои Национални контактни точки също правят изрични решения относно това дали дадена компания е спазила Насоките.
-
Повечето НКТ също така проследяват след приключване на случая, за да проверят дали всчко споразумение и/или препоръки са изпълнени.
-
На практика НКТ успяват да улеснят такива средства за защита като парична компенсация, обезщетение в натура, промени в политиката на компанията и други.
Необходимо ли е представителство? -
Не е необходимо да бъдете представляван от адвокат, когато подавате оплакване към НКТ или когато участвате в конкретния инстанционен процес като компания;
-
Това обаче не е забранено и на практика заинтересованите страни могат да бъдат представлявани или подпомагани от адвокати или други организации като неправителствени организации или профсъюзи;
-
BIAC, TUAC и OECD Watch са платформи на представителни организации, които представляват бизнеса, профсъюзите и гражданското общество в ОИСР и могат да предоставят насоки или помощ във връзка с конкретни случаи.
Подадетелите на оплаквания към НКТ не трябва да бъдат обект на ненужен натиск или неблагоприятни последици. Ако се страхувате, НКТ могат да предприемат мерки за защита на вашата самоличност в процеса. Не забравяйте да информирате НКТ за вашата ситуация.
Националните контактни точки следват процес от 5 стъпки:
- Подаване на жалба;
- Координация, ако е приложимо (приблизително 2 месеца);
- Първоначална оценка (приблизително 3 месеца);
– НКТ анализира дали въпросите, повдигнати в специфичния случай, заслужават допълнително разглеждане
*случаят налага допълнително разглеждане ( “добри услуги” – НКТ улеснява диалога – помирение и/или медиация с оглед да помогне на страните да постигнат споразумение по въпросите);
*случаят не налага допълнително разглеждане; - Заключение
– окончателно изявление (НКТ издава изявление по случая и може да даде препоръки) - Последващи действия (НКТ трябва да проследи изпълнението на споразумението и/или препоръките, направени от тях)
Въпреки че всички НКТ следват този цялостен процес, има практически разлики в процедурите, следвани от различните НКТ на практика. Не забравяйте да посетите уебсайта на съотвената НКТ, за да се запознаете с техните процедурни правила.
